Изчадия  жалки,
с  писалки,
Родина  продават,
народ  обругават.
Наредени  подредени,
същински  хиени
разкъсват  България  и  народ,
и  опитват  да  го  превърнат  в  скот.
Зоопарка  наречен  народно  събрание,
е  със  зловонно  дихание.
От  там  лъха  на  смрад,
но  лъжат,  че  това  е  аромат,
от  който  на  справедливост  се  носи  ухание,
но  то  на  народ  посигурява   само  страдание  и  терзание.
В  зоопарка  играта  е  дилема:
ДА  ГО  БЪДЕ--  ИЛИ  ДА  ГО  НЕМА ???????
Народ  изтерзан  и  обран,
добре  се  грижи  за  зоологическия  керван.
Има  и  кучета,  които  лаят  отсам  и  оттам,но:
кервана  върви  ли  върви  към  нов  стан.
Само,  че  не  знае  какво  го  очаква  там ??????
Там  златни  мини  няма,
а  и  отдавна  е  обран  хармана.
Кервана  е  пълен  с  вълци  измършавяли,
с  лъвове  слепи  и  остаряли,
с  лисици  гладни  и  чакали.
С  маймуни  скокливи  и  крадливи,
с  диви  нерези  похотливи.
А  и  влечугоподобни  изпълзяват  от  дупки  разни,
за  да  сеят  ужасии  с  отровите  си  проказни
А  има  и  проскубани  пернати,
които  вече  не  са  крилати, и:
не  могат  да  хвъркат,  и  пърхат  там,
където  е  техния  блян.
Зоопарка  насред  София,
отдавна  е  в  атрофия,
и  е  желателно,
без  да  има  отлагателно,
за  всякакви  екземпляри,
проскубани,  мършави  и  остаряли,
да  бъдат  отведени  в  обиталища  нови,
а  там  да  има  и  окови.
Може  би  ще  ги  стягат,
но  пък  ще  им  добре  прилягат,
за  да  бъдат  зрелище  покъртително,
което  не  е  отмъстително,
но  е  наложително,
та  да  се  знае  и  не  забравя  за  края
на  ненаситни  нрави,
с   деяния  и  помисли  нездрави .............................

Светлина в светлия празник на езика ни!Гордост че сме го съхранили и споделили !Честито и свято да Ви е!!!:)))

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК



Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883 Иван Вазов /бивш ученик в двукласното Епархийско училище “Св. Св. Кирил и Методий”,където на 11май 1851г.е празнуван днешния празник/!!!:)))

Искрено благодаря и сърдечни поздрави за празника. А хубавците ни наречени политици е добре да четат стихотворението ЖИДОВ ГРОБ, което е пак на Вазов

Тъжно е, че това съсловие не се променя с векове и заради тези продажници тъпчем и тънем като държава.
Тези хора не приемат случайни хора в редиците си, а такива, които могат да слушат, да лицемерничат и симулират работа. Не е само парламента. Държавната ни администрация е куца и лъха на развалено и покварено.

Всичко тръгва от така наречения парламент. Там е свърталище на твари. Администрация и всякакъв вид държавна дейност са огледалния случай на парламента. От гнилоч и сволач не може да се чака справедливост --- нито
развитие

В бележка към стихотворението Вазов пише: „На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Хълмът на лешоядите, тур.;съвременна трактовка Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на владичеството търновци са отивали при тоя трап и са фърляли камъне в него, проклинайки евреина издайник.“ [1]
Стихотворение

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта.

Бранители храбри паднaха
под турския мстителен нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви,
цалуна му рабски полата
и с вид горделив заяви:

– Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас:
аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твойта е власт.

Паша милостиви: награда!
– А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

Без теб тез гявури корави
не бих ги тъй лесно сломил,
пред техните зидове здрави
свят много йощ бих потрошил.

За туй якоглавство земята
с телата им мръсни покрих;
сега и на Юда отплата
достойна да дам аз реших.

И викна на двама войника:
– Убийте туй куче сега! –
Изви се ханджар над мръсника,
отфръкна глава от снага.

II

Нощес из леса вълцитята
насам ще се спуснат накуп,
ще ръфат гладнишки главата,
ще късат вонещия труп.

Внезапно скокнa той, заходи –
безглавия жид нечестив, –
защуря се плахо, заброди
по ярове, урви кат жив,

та гроб да си дири – душа му
найде го веч в черния ад!
Остана самотна глава му
за гавра на псета и гад.

На смъртния ужас печата
замръзнал в изпулений взор,
изплезен язик из устата
заровил се в смрадния тор.

Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в страх,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прах.

Тя трупа си дири. За него
фърли се при Янтра в дола
дълбоки, но там не найде го
и пак се щурнa кат стрела;

на гробе еврейско се спира –
там няма от Юда следа,
във трапове, локви надзира
с оцапана кална брада.

И пак се търкаля и мета,
нагоре, надолу търчи,
и гонят я гневните псета,
а тя като вихър фучи.

Минува през храсти, през паши
ил дига по друмища прах
и срещнати пътници плаши,
и враните гракат от страх.

И цял ден шетнята u луда
зброжда поля и хълми
и дири телото на Юда –
гост може би в вълчи корми.

Но нийде го тя не намери.
Най-после по някакъв дъх
смрадлив се сети, закатери
по склона на ближния връх.

III

Орловий връх. Той мълчаливо
в небето стърчи и пустей.
На негово теме плешиво
трап мръсен от векове зей.

От векове жилище смрадно
на гнусни влечуги и змий
отровни, свърталище гадно
на люти ехидни, скорпий.

Овчарят не смей там да иде
и звяра край него трепти,
орелът когато го види,
по-горе се дига, лети.

И в таз яма, зъминска бездна,
главата на Юда бухнa
и вече оттам не излезна:
при трупа безглави легна.

Намери си трупа тя вече
и той тук намерил приют,
от псета и вълци далече,
под верний на змиите скут.

И змийте любовно го пазят,
с милувки студени дарят,
лениво по Юда те лазят,
на припек по него лежат;

таз пий му очите, а друга
глава си в устата му крий,
а третя омразна влечуга
в брадата му гняздо си вий.

IV

Но скоро народа във злоба
спуснa се, когато узна
де Юда намери си гроба,
кат втори път бога разпнa,

и камъне град заваляха
с ругателства грозни в трапът,
пътеки безчет пропълзяха
по пустий през векове рът.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайникът сам,
затрупан от камъне хладни,
със храчки, проклятья и срам.

Столетья течаха в окови,
столетья на сълзи и страх –
столетия камъне нови
валяха въз Юдиний прах.

Днес грее светата свобода,
свободен е прежния роб,
но камъне йоще народа
изпраща въз Жидовий гроб.