Е, приятели мои! Преди две години бях за една седмица в Барселона, но дори и тя ми беше достатъчна, за да видя ентусиазирани групи от каталунци по Рамбла пред говорители с мегафони, които със сигурност говореха не за нещо друго, но за жадуваната си независимост. Най-накрая дойде денят, когато Санчо Панса Каталунски си поиска независимостта и свободата от Дон Кихот Мадридски! Но пък този Дон Кихот няма нищо общо с онзи романтичен добряк и чаровник от романа на Мигел де Сервантес. Този Мадридски Дон си позволи да бие до кръв Санчо Панса и да го заплашва със затвор и много други неприятности. И ми се струва, че вместо пред вятърни мелници решенията и бъдещите действия на ядосания испански рицар ще го поставят пред буре с барут. Защото е лесно да се запушат устата на виновните лидери, които провъзгласиха независимостта на Каталуния, като бъдат обвинени в държавна измяна, но как ще спрат поривите за независимост на поне два милиона жители на Барселона? Ще ги бият?!!! Ще ги затворят?!!! Ще им забранят каталунското самосъзнание и усещане за различност ли? Или ще пуснат от далечното минало демоните на репресивната държавна машина от времето на генерал Франко? Ами нека си спомним как с демоните от онова минало се сражаваше и българският поет Вапцаров, като интербригадист. Не написа ли той стихът "Испания", чиито първи думи гласяха:

Какво бе ти за мене? – Нищо. –
Една загубена страна на рицари и на плата.
Какво бе ти за мен? – Огнище
на някаква любов жестока,
която диво се опива от кръв от блясък на ками,
от шлагери и от китари, от страст, от ревност и псалми.

Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода..."

Н. Й. Вапцаров, Испания

А за тази същата Свята свобода добрият рицар Дон Кихот каза на оръженосеца си Санчо Панса:

"Свободата Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.
…Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта..." 

/Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“/

Какъв прочит ще направи Мадридският Дон Кихот - предстои да разберем. Но ако реши отново с насилие да налага "ценности" и "принципи" - пукнатината между Каталуния и Мадрид ще продължи да се разраства, докато се отвори пропаст, върху която трудно ще бъдат построени каквито и да било мостове. Дай Боже, призракът на Франко да не се превъплъти в предстоящия политически сблъсък. Защото тогава бурето с барут наистина може да гръмне...

Ясен Ведрин