Той вървеше с нозе по морето.
Над света ти със вяра тръгни.
И ще имаш сърце, непревзето
от високи и страшни вълни.

С хляб и риба Той гладни насити.
Ти със къшей - един утеши.
И ще пратят към теб висините
Обич Свята за чисти души.

С Милост Той защити Магдалина.
Ти за грешните - дух иждиви.
И тогава чрез тебе мнозина
ще извикат към Него: Равви!

Той с Гласа Си смиряваше бури.
Ти с дъха си притопляй сърце.
И в искрата ти плам ще притури
Бог със Своите Святи ръце.

Той за Лазар във гроба заплака.
Ти за клетите - зов изплачи.
И ще бяга от взора ти мракът,
чак до бездната див ще търчи...

В двете лепти на бедна вдовица
Той видя най-богата в света.
Ти в ръката с нищожна парица
посвети я на Господ в жарта.

Той е Смисълът ясен. Следата.
Ти - следовник по Вечния Път.
На Христос вдъхновен от делата -
ще Го срещнеш. Прославен. Отвъд.

Ведролей
(От стихосбирката "Бакърена паничка")