Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.

В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.

Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.

Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.

Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.

Ведролей
(От стихосбирката "Птицата в теб")