С фина четка на художник
вятър облаци рисува.
Битието ми тревожно
през зениците лекува.

Синьо ми е. До премала.
Пролет нека ме погали.
В полета на птица бяла
да събудя куп заспали

мисли, трепети, копнежи,
думи, светло преродени...
И светът да лъха нежност,
някъде дълбоко в мене.

С фина четка на художник
вятър облаци рисува.
Всяко чудо е възможно
или просто ми се струва...

(От стихосбирката "Търсач на бисери")

Ведролей

Чудесно..., - слънчево и на мен ми стана Синьо...!!!
Синьо ми е. До премала.
Пролет нека ме погали.
"В полета на птица бяла
да събудя куп заспали
мисли, трепети, копнежи,
думи - светло преродени..."

Благодаря ти, Ведрина!