Постинг
22.02.2017 13:59 -
ТИХА ВЕЧНОСТ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 3993 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 20:47
Прочетен: 3993 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 01.03.2017 20:47
Бяхме толкова късни от тичане
в бреговете на зов споделен.
Пожелахме си дъх за изричане
като морския полъх солен.
Полетяхме сред чайки и гларуси
да потърсим далечни скали.
И безбрежна любов в календара си
ни прониза с лъчисти стрели.
Чудеса ли, от Бога измолени,
бяха нашите бели сърца?
Раковини, от чувства оголени,
и придънни до нежност слънца...
Две монети в галера на чувствата,
потопена от бурни вълни -
там, където споделят се устните,
и коралът плете пелени.
Бяхме толкова късни от тичане,
а мигът ни превърна в следи.
С невъзможното наше обричане -
тиха вечност в дълбоки води.
(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")
Ведролей
в бреговете на зов споделен.
Пожелахме си дъх за изричане
като морския полъх солен.
Полетяхме сред чайки и гларуси
да потърсим далечни скали.
И безбрежна любов в календара си
ни прониза с лъчисти стрели.
Чудеса ли, от Бога измолени,
бяха нашите бели сърца?
Раковини, от чувства оголени,
и придънни до нежност слънца...
Две монети в галера на чувствата,
потопена от бурни вълни -
там, където споделят се устните,
и коралът плете пелени.
Бяхме толкова късни от тичане,
а мигът ни превърна в следи.
С невъзможното наше обричане -
тиха вечност в дълбоки води.
(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")
Ведролей
Търсене