Постинг
20.02.2017 20:30 -
В САМОТАТА
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 3461 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 20:50
Прочетен: 3461 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 01.03.2017 20:50
Привикнах да живея в самотата.
Не зная как, защо и докога.
Сълзите ми, раздухани от вятър,
в браздите си напомнят за тъга.
За порив, който времето разкъсва,
в проречия, засъхнали до сол,
и само сред химерите се блъска
обръгнал от тревоги ореол.
Мастилото е пуст анахронизъм
в руини от отминали лета.
Далечното не се превръща в близост,
а близкото е хлопната врата.
След сенките душата ми се лута,
разгръщана - от профил до анфас.
Едни я виждат с вярата на Лутер,
а други - със възторга на Пегас.
Но скрита от света мълчи в поета
умората от път несподелен,
че днешното напомня за несрета,
и жаждата - за зов неутолен.
Не съм бедняк - мечтите си да прося.
Не съм и богаташ - от зло щастлив.
С една последна Виа Долороса,
приех до смърт пирона си ръждив.
Привикнах да живея в самотата.
Не чакам гости в дългия си път.
В тефтерите на Бог е твърде Свято,
а вятърът отсам е Зов отвъд!
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
Не зная как, защо и докога.
Сълзите ми, раздухани от вятър,
в браздите си напомнят за тъга.
За порив, който времето разкъсва,
в проречия, засъхнали до сол,
и само сред химерите се блъска
обръгнал от тревоги ореол.
Мастилото е пуст анахронизъм
в руини от отминали лета.
Далечното не се превръща в близост,
а близкото е хлопната врата.
След сенките душата ми се лута,
разгръщана - от профил до анфас.
Едни я виждат с вярата на Лутер,
а други - със възторга на Пегас.
Но скрита от света мълчи в поета
умората от път несподелен,
че днешното напомня за несрета,
и жаждата - за зов неутолен.
Не съм бедняк - мечтите си да прося.
Не съм и богаташ - от зло щастлив.
С една последна Виа Долороса,
приех до смърт пирона си ръждив.
Привикнах да живея в самотата.
Не чакам гости в дългия си път.
В тефтерите на Бог е твърде Свято,
а вятърът отсам е Зов отвъд!
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
"Далечното не се превръща в близост,
а близкото е хлопната врата."
Поздравления!
цитирайа близкото е хлопната врата."
Поздравления!
Благодаря ти!
цитирайzemja написа:
"Далечното не се превръща в близост,
а близкото е хлопната врата."
Поздравления!
а близкото е хлопната врата."
Поздравления!
Откровена изповед на едно чисто сърце!
Като гледам пишещия минуси, се уверявам, че Завистта е най-откровената форма на признание. ;)))
цитирайКато гледам пишещия минуси, се уверявам, че Завистта е най-откровената форма на признание. ;)))
Благодаря ти, Уондър!
цитирайwonder написа:
Откровена изповед на едно чисто сърце!
Като гледам пишещия минуси, се уверявам, че Завистта е най-откровената форма на признание. ;)))
Като гледам пишещия минуси, се уверявам, че Завистта е най-откровената форма на признание. ;)))
На уникалните!
цитирайТърсене