Постинг
13.02.2017 17:10 -
ПРИЗНАНИЕ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 570 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 20:56
Прочетен: 570 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 01.03.2017 20:56
Нямам друго какво да ти дам.
Само няколко стиха събрани.
На сърцето във тихия храм
те молитви са - с обич шептяни.
Не помръкна от хорски злини.
Не поиска от чуждата корист.
Беше с мене през всичките дни
и прие мойта облачна орис.
Но макар да ме блъска свиреп
ураганът с човешките злоби,
аз милувка ще пазя за теб -
с нежен дъх във среднощните доби.
Ще погалвам косите ти с длан.
Как със моите те побеляха!
И ще бъда от радост пиян,
че си въгленът в моята стряха.
Всяка сутрин, със чая горещ,
ще ти казвам: "Ухаеш, вълшебна!"
А пък вечер, до пламнала свещ,
на съня ми ще бъдеш потребна.
Нямам друго какво да ти дам.
Давам себе си - с обич и вяра.
На сърцето във тихия храм
ти, любима, блестиш от олтара.
(От стихосбирката "Шарена палитра")
Ведролей
Само няколко стиха събрани.
На сърцето във тихия храм
те молитви са - с обич шептяни.
Не помръкна от хорски злини.
Не поиска от чуждата корист.
Беше с мене през всичките дни
и прие мойта облачна орис.
Но макар да ме блъска свиреп
ураганът с човешките злоби,
аз милувка ще пазя за теб -
с нежен дъх във среднощните доби.
Ще погалвам косите ти с длан.
Как със моите те побеляха!
И ще бъда от радост пиян,
че си въгленът в моята стряха.
Всяка сутрин, със чая горещ,
ще ти казвам: "Ухаеш, вълшебна!"
А пък вечер, до пламнала свещ,
на съня ми ще бъдеш потребна.
Нямам друго какво да ти дам.
Давам себе си - с обич и вяра.
На сърцето във тихия храм
ти, любима, блестиш от олтара.
(От стихосбирката "Шарена палитра")
Ведролей
Търсене