Постинг
08.02.2017 19:04 -
НА ЖЕНА МИ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 472 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2017 21:01
Прочетен: 472 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 01.03.2017 21:01
Не съм те имал мимолетна.
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.
В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.
И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.
Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.
Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.
До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.
(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")
Ведролей
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.
В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.
И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.
Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.
Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.
До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.
(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")
Ведролей
Търсене