Не съм те имал мимолетна.
Минутата ми с теб е ден.
Дори с усмивката ти цветна
за цял живот съм зареден.

В един букет да те открия.
В едно учудено врабче.
Съдбата пак ще е стихия,
готова да ни повлече.

И всички блеснали площади
ще бъдат облаци за нас,
където невъзможно млади
върти стрелките си компас.

Не съм те имал неживяна.
За теб се срещат в паметта
огнищна жар и морска пяна
през всички минали лета.

Жарта остана - за да пари,
а пяната - да украси
невидимите календари
по оределите коси.

До онзи миг, когато спрели,
стрелките в нас ще са крила -
за нови сбъднати предели
през бряг от сребърна мъгла.

(От стихосбирката "Сбъднати предчувствия")

Ведролей

Чак да се чуди човек, че слагачите на минуси дори жена ми не пощадиха! А нито са я виждали, нито я познават, нито знаят, че ми е родила четири прекрасни деца! Халал да ви е! Злобейте!