Нощен зов. Копнеж за двама.
Лъч, загърнат от искри.
Разгориш ли ме до пламък -
няма да ти кажа, спри...

Две загадъчни звездици
трепкат тихо в своя плен.
Сенките плетат шевици
за мига ни озарен.

Хлопва се врата сънливо.
Дъх до дъх. И ето, на -
грейва в приказно огниво
споделена топлина.

(От стихосбирката "Сбъдната Вселена")

Ведролей