На дъщеря ми Ана-Мария!

Помни очите... Верните очи,
в които пи най-истинската вяра,
че там, от дълбините им, личи
една посока, от света по-стара.

Помни ръката... Топлата ръка,
разтворена за теб, да те дарява...
Че в нея кръв тече, като река,
преляла в брегове от незабрава.

Помни словата... Вечните слова,
които многократно се изричат,
че само по причина на това
сърца човешки още се обичат.

Помни следите... Старите следи,
от оня зов - небесен и безплътен.
Когато благославях те: "Бъди!"　　
- как мислите отекваха от тътен.

Помни Завета... Светлият Завет,
че смисълът е стръмен като урва,
и оня, който тръгнал е напред,
суетните прегради прекатурва.

Помни ме - до ръба на паметта,
от който начертава се безкрая,
че тръгна ли си, старец от света,
чрез спомените - в теб ще се позная...

(От стихосбирката "Търсач на бисери")

Ведролей

Само дар от нея - внук /чка/ на дядото би бил правилният отговор...

Чул те Господ, приятелю! Вкъщи с моята съпруга това вече очакваме от отдавна порасналите две момчета и две момичета! Но... всеки е със съдбата си и пътя си!

" Смисълът е стръмен като урва" . така е. А какво ли струва на свестния човек, да не се хлъзне по урвата, а да прекатури инатът на безсмислието.

Благодаря ти, Роси! Струва всичката му вяра, съвест, морал и благочестие - все непостижими категории за нечестивите човеци!