Сляп за злоба и човешки гнет,
сляп за ярости, обиди, храчки,
чукайки с тояжката навред
аз отново тръгвам с плахи крачки.

Цял живот молитва съм шептял
Господ някак да намери начин –
с вяра да превърне шепа кал
в чудото за моите клепачи.

Да прогледна и да видя свят.
Слънцето, небето и звездите.
Да усетя обич, благодат.
Да ме сгрее огън във гърдите.

Може би в човешките очи
добротата всякога наднича.
И извират отсред тях лъчи,
а човек с човека се обича.

Господи, ще дойдеш ли? Кажи!
В милост да ме изцелиш чудесно!
Слепотата толкоз ми тежи.
А за Тебе чудото е лесно!

Но дали, прогледнал в Силоам,
няма още моят дух да страда?

...

О, слепецо! Не унивай там!
Дар е слепотата ти, награда!

(От стихосбирката "Бакърена паничка")

Ведролей

дано през очите на поезията Ви те прогледнат. Когато един народ се обърка, Бог му изпраща Творци да го опомнят, да потърси и да намери верния път. Аз така възприемам социалните Ви стихове.

Мъдро!

Благодаря Ви, Коста!

Благодаря ти, Роси!