Колко бързо прочитат се думите -
капки кръв от душа прокървила,
но остават сърцата нелумнали,
като сажди без огнена сила...

Просякиня е болката, тръгнала
от врата на врата да почука.
Като сянка, завила зад ъгъла
или просто захвърлена скука...

Даже камъкът, твърд в подразбиране,
пред човешкия лед се снишава.
Много тъжно е всяко умиране,
щом творецът е смачкан в забрава.

Няма смисъл, заложил на укора,
да насилва за свята промяна -
че вълната, към острото хукнала,
пак привършва до капчици пяна.

И сълзите, в тъгата му бликнали,
ще изсъхнат в горчивост солена...
Може би, чак отвъд, е обикване!
В друго време. И в друга вселена.

Там, където от огън огреният,
е искра от любов и почуда...
И усмихва се ново Творение
в Ренесанс на Живот-Пеперуда!

Ведролей

а с другия бродиш по по-висши Вселени. Прекрасно е, дълбоко, смислено.

Благодаря, Роси! Благославям те да полетиш в тези висши Вселени на Духа!