Невидим ще те гоня през поляните,
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.

На птиците ще дам да пеят стихове,
в които със мечти съм те рисувал.
Ще бъда лъч в дърветата усмихнати,
все още твоя лик недоцелувал.

Ще изплета цветята за закичване.
Тревите на килим ще преобърна.
А с булото на вятърно обричане
ще те догоня, за да те загърна.

Ведролей

щастлива жена до Вас, Ведролей!

Ами така е! Има щастлива жена до мен и тя е майка на четири отдавна пораснали деца! :)