- Гледам… Май не си тукашен, брат!
Откъде си? Кажи ми да зная!

- Идвам тук, но от другия свят.
Аз съм ангел. Вестител от Рая!

- И защо в този мрак се сниши?
Сред коптори, от мъка прелели…

- Страдам аз за добрите души.
Ще им дам от перата си бели.

- А ще стигне ли всяко перо,
та човека към Бог да обърне?

- Трябва само да струва добро
и надежда духа му ще върне…

- Може би като теб ще лети…
Като птица в простора небесен.

- Нека злото докрай да прости
и напусне кафеза си тесен.

- Дай ми, ангеле, тих благослов,
и пера – твоя зов да разкрия!

- Слез, човеко, в най-долния ров,
там, където сълзи немотия!

- Аз перата ти там ще раздам,
но дали нови в теб ще поникнат?

- Всеки ангел намира си храм,
щом в човека Христос е обикнат…

- Горе, долу… Все вечност, нали?
Бог дори и в сърце се събира!

- Тръгвай, пътнико! Той окрили
със перата ми твоята лира!

- Ти нали ще се върнеш? Кажи!
Искам пак да те видя с крилата!

- Тръгвай! Пътя си ти продължи,
а пък аз ще се скрия в делата…

- Тръгвам… Кален е стръмният път,
но пък вярвам, че Господ те прати…

- Ще се видим отново, отвъд -
два вестителя… Светли, крилати!

Ведролей