Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...

Крият те високите бърда,
като лъч, от сенките понесен.
Искам те за пролетна следа
в дебрите на хладната ми есен.

Мисълта ми все към теб лети.
Като глътка, в шепи неизпита.
А сърцето влюбено тупти
в стъпки от еленови копита.

Ведролей

Красота!
Мъжка.
Лъвска нежност...

Благодаря ти, Уондър! Лъвовете също могат да бъдат нежни по своему, нали?