О, властнико щастлив! Не се надувай,
подобен на патриций от Помпей!
Спомни си разгневения Везувий
и две сълзи пред Господа възлей.

Че тръгне ли изригналата лава
не ще те милостиво пощади...
И няма да ти стигне дъх за слава
от коравосърдечните гърди.

Дочуваш ли как кратерът бълбука
и тътенът вещае твоя крах?
С пари ли ще си купиш час сполука,
когато си пред Бога сиромах?

Не знаеш ли, че пъкълът пояжда
най-тлъстите на този свят червив?
А долу сред огньовете е жажда -
мъчителна от дух немилостив...

Преди гневът да дойде вулканичен -
натрупаното с две ръце раздай.
Пред клетника, от тебе необичан,
с една последна обич се покай.

Едно въже - духа ти да издигне
нагоре от света изпепелен...
Че Бог като Везувий ще изригне,
за да изрине гниещата тлен.

И тронове, корони и престоли
безпаметни ще рухнат в пепелта.
Патрициите зли, до ужас голи,
ще стегне във прегръдка печалта...

Ведролей