"Не е страшно да нямаш Нищо!
Страшното е да го имаш!"
 
Трудно се гасят пожари,
лумнали от нищетата.
Огън в синорите пари,
като болка неизпята.
 
Пепел сива се разнася
в морен дъх на пребледнели.
А копторите оглася
грях на приживе умрели.
 
Подлютила битието
лепне по очите влага.
Скитник хлопа на заето.
Гузният негонен бяга.
 
Дим дими и огън пука.
Гният рало и копраля.
И от гнет до несполука
колелото се търкаля.
 
Господ тръгва на просия,
тих, предрешен в бедност клета.
Но Небесна орисия
не затрогва портмонета.
 
Конник, идещ от тъмите,
пали с чаткащи копита.
В ад ли пламнаха тълпите,
че за Бог един не пита?
 
Палят, кой където свари,
чергата, човещината...
Как ли се гасят пожари,
лумнали от нищетата?

Ведролей