(107 години от рождението на Никола Вапцаров)

Тя, случката, станала в село Могила...
Все още я помниш... Нали?
Не търся с Вапцаров удобна закрила.
От гения знам, че боли.

Но тръгвам през думите, някак полека,
навътре към себе си. Сам.
И светлите стъпки на тази пътека
по-долу във стих ще ти дам.

Ще кажеш, че времето, вече безспорно
отрече, доказа, реши...
Едното е долно, а другото - горно.
А третото просто руши.

И изборът - явно не толкова лесен,
е нашият зов и съдба.
Животът ще бъде по-хубав от песен
или ще е празна торба.

Затвориш ли някак сърцето за мрака -
намираш си своя затвор.
Жестоката бедност напомня клоака
и тихата честност - позор.

Килийно училище с мъдра повеля
те учи на твърдост и чест.
Коравият залък с любов се споделя.
Идеята - с искрен протест.

Бесилки белеят по черните клони
на някакъв светски елит.
Пречупил гърба си от гнусни поклони,
а после увиснал честит...

Но аз ти напомням звездите отгоре -
жалони за век подир век.
Че там, във затвора, са светлите хора,
които те правят човек.

Мечтае душата. Пътека избира.
И после я следва до край.
А Злото изчаква. И жертви намира,
готови за земния рай...

"Ах, моля, поете! Заклевам ви! Спрете!
Духът ви ме тръшва в печал!
Светът е безбожен, но не невъзможен...
Не всичко е тиня и кал!"

Не ставам за песен... Мириша на плесен
от мъдрия прочит... Уви!
И светлата лира след хладна секира
в сърцето ми дълго кърви...

Ведролей

Буца в гърлото, но "вяра в доброто и в човека"...
Бях готов да прочета тия стихове и тук, по са вдъхновяващи, но сте прав да търсите поетичен образ на сегащното "време". Прав сте да търсите, но "трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено ако котката я няма".

Благодаря Ви, Красимире! Продължавам да търся черната котка... Може пък да се окаже бяла!

Прекрасна творба

Благодаря ти, Таня! Желая ти топлина в студеното време!

Едни са се освобождавали, други - не. Ние ли не знаем песните на освобождението? "Настане вечер...", "Тоз, който падне...", "И мракът ударил на бег..."... Но не помня някой народ да е създал ВЕЧНИ песни за поробването. Ако успеете, май ше сте първия. Виж, човечния образ на клошаря е друго нещо, образ на страдащите ПО ЧОВЕШКИ от НЕЧОВЕШКИЯ ход на поробването.

Едва ли ще успея, Красимире! Знам само, че страданието и скръбта са част от пътя до катарзиса, а гуляите и разкошествата - пир по време на чума!

Музата ви да е все така млада и влюбена

Благодаря ти, Красимире! Младата и влюбена муза има нужда от красота и мечти! Ако ги намира - винаги ще е влюбена! :)