(утеха за героя на Чарли)

Тя ще гледа със светли очи
на света, непознат и различен.
А пък ти - в самота премълчи,
че не можеш да бъдеш обичан.

Ако само ръка подадеш -
как сърцето едно се печели?
Ще се види ли малката свещ
в светлини, от неон заблестели?

Ще ухае ли нежният цвят,
ако вече без зов е обрулен?
Не навява ли чувствата хлад,
щом копнежът остава потулен?

Усмихни се с прикрита тъга,
като рицар с пречупена броня.
Търсил щастие - днес и сега -
ти си вече след спомена... Оня...

Тя ще гледа със светли очи.
Любовта всеки миг ще я зърне.
Нека в тебе скръбта не личи,
даже целият свят да посърне.

Ведролей

Пишете много затрогващо. Във всичките Ви стихотворни послания. "Ако само ръка подадеш, / как сърцето едно се печели?!". Уви, често не е така.

Благодаря Ви, Росиела! Много от стиховете ми са експресивно продължение на нещо, което силно е развълнувало сърцето ми! Както при този стих, в който героя на Чарли се пребори за живота на едно красиво сляпо момиче, което успя да прогледне, без да усети голямата любов на тъжния герой!

докоснало те видяно е преболедувано и претворено в думи, които имат силата да стегнат под "лъжичката" и гърлото читателя.
Поздрави!