Не съм по род аристократ.
До днес не съм живял богато.
Но имам си в сърцето град
със улици от чисто злато.

Не плащам наем нито лев
щастлив в дома си да живея.
През бели порти от седеф
пристъпям себе си да сгрея.

Тук няма западни коли
и мутри с лъскави синджири.
Река пречудна ромоли,
а в синьото ехтят псалтири.

Човек - немил или недраг -
не ще се в този град намери,
но всеки е добър и благ
с любов ръцете да разпери.

Не съм със всичкия си?!! Да!
Отдавна заживях оттатък,
където Утринна Звезда
ме тегли с властен отпечатък.

Че ценното - до гроб дори -
невидимо е за очите...
Дано Христос се възцари
в стиха ми... За да полетите!

Ведролей

колко хубава дума само

Благодаря Ви, Наталия! Самата вяра в този град е чудо на чудесата!