Постинг
26.07.2013 11:27 -
РАЗГОВОР С МАЙСТОР МАНОЛ
Направи ми, Маноле, крила!
Да надскоча с мечти нелетели
тази българска сива мъгла
под която сме живи-умрели...
Да ти кажа, че днес ми тежи -
то е знак, че на всички е тежко...
Ще политна ли горе, кажи,
над това битие нечовешко?
Над безумци, облечени с власт -
ще речеш, че крила си съшиват,
та в небесния чуден атлас
някой нов хоризонт да откриват,
А сърцето, Маноле, скърби,
все от тези летящи къртици.
Те си имат кръвнишки съдби
и не страдат за шепа трошици.
И да бих към небе полетял -
кой мечтата си в мен ще оглежда?
Не потъва ли в гъстата кал
и последната сляпа надежда?
Не разкъсва ли вятър свиреп
идеалът, покрит от забрава?
Как да литна, Маноле, след теб,
щом верига държи ме корава?
Щом духът ми не ще да заспи,
та в съня си щастлив да се рея,
как сред бледите тъжни тълпи
неколцина да мога да сгрея?
Не е време за бели крила,
но е миг да умирам на кръста,
а скръбта от безброй теглила
да изпия в отровата гъста...
Ведролей
Да надскоча с мечти нелетели
тази българска сива мъгла
под която сме живи-умрели...
Да ти кажа, че днес ми тежи -
то е знак, че на всички е тежко...
Ще политна ли горе, кажи,
над това битие нечовешко?
Над безумци, облечени с власт -
ще речеш, че крила си съшиват,
та в небесния чуден атлас
някой нов хоризонт да откриват,
А сърцето, Маноле, скърби,
все от тези летящи къртици.
Те си имат кръвнишки съдби
и не страдат за шепа трошици.
И да бих към небе полетял -
кой мечтата си в мен ще оглежда?
Не потъва ли в гъстата кал
и последната сляпа надежда?
Не разкъсва ли вятър свиреп
идеалът, покрит от забрава?
Как да литна, Маноле, след теб,
щом верига държи ме корава?
Щом духът ми не ще да заспи,
та в съня си щастлив да се рея,
как сред бледите тъжни тълпи
неколцина да мога да сгрея?
Не е време за бели крила,
но е миг да умирам на кръста,
а скръбта от безброй теглила
да изпия в отровата гъста...
Ведролей
Няма коментари
Търсене
