Постинг
23.07.2013 07:14 -
ПРОИЗВОЛ НА СЪДБАТА
Без бунт и ропот сам се проумях.
Със себе си привикнах да живея.
На всичките си загуби се смях,
при все, че ми се щеше да жалея.
В един акорд, така необходим,
събрах мечти и сбъднати провали.
Лиших докрай душата си от грим
и маски за суетни карнавали.
Разголих се със скърцащо перо
в мастилената памет напоено.
Простих за неполучено добро,
но не дочаках да ми е простено.
На раните поръсих щипка сол -
пресъхнали сълзи от самотата.
Бях просто пешка в онзи произвол,
наречен "произволът на съдбата".
Дължимото той с лихвите събра.
Стовари над мечтите ми тояга.
Затворено зад клетка от ребра
сърцето няма как да му избяга.
И някак си притихнах уморен.
Сдобрих се с ориста си немислима.
На този свят съм просто подарен.
Не него аз, а мене той ме има.
И някога... в годините напред,
подаръкът навярно ще изтлее.
Но щом го помнят бедния поет
е вече без значение къде е...
Ведролей
Със себе си привикнах да живея.
На всичките си загуби се смях,
при все, че ми се щеше да жалея.
В един акорд, така необходим,
събрах мечти и сбъднати провали.
Лиших докрай душата си от грим
и маски за суетни карнавали.
Разголих се със скърцащо перо
в мастилената памет напоено.
Простих за неполучено добро,
но не дочаках да ми е простено.
На раните поръсих щипка сол -
пресъхнали сълзи от самотата.
Бях просто пешка в онзи произвол,
наречен "произволът на съдбата".
Дължимото той с лихвите събра.
Стовари над мечтите ми тояга.
Затворено зад клетка от ребра
сърцето няма как да му избяга.
И някак си притихнах уморен.
Сдобрих се с ориста си немислима.
На този свят съм просто подарен.
Не него аз, а мене той ме има.
И някога... в годините напред,
подаръкът навярно ще изтлее.
Но щом го помнят бедния поет
е вече без значение къде е...
Ведролей
България: система за масова дезинформаци...
Если мужики плачут это уже совсем преде...
Невероятно генетично откритие може да пр...
Если мужики плачут это уже совсем преде...
Невероятно генетично откритие може да пр...
Няма коментари
Търсене
