Постинг
08.07.2013 17:38 -
РАЗЛИСТЕНИ РАЗПЯТИЯ
Когато се разлистим до разпятия
и в чувствата ни святост затрепти -
ще има зов в докоснати обятия
и дъх за оживелите мечти.
В един сезон, измолен за възвръщане,
изгубеното - в нас ще проличи.
До сетния си атом ще сме същите -
но с други, непроглеждали очи.
С ръце, които тръпнат недогалени.
С напълно непознати гласове.
От бялото на огъня разпалени
до взора на далечни върхове.
От порива на нощното ни вричане
до смисъла на изгрев като бряг.
От изповеди, никога изричани,
до памет - като връщане и праг.
В една вселена - още неиздирена
лъчите ще рисуват светъл брод.
И радостта ни, сто пъти умирана,
в душите ще възкръсне за живот.
Ведролей
и в чувствата ни святост затрепти -
ще има зов в докоснати обятия
и дъх за оживелите мечти.
В един сезон, измолен за възвръщане,
изгубеното - в нас ще проличи.
До сетния си атом ще сме същите -
но с други, непроглеждали очи.
С ръце, които тръпнат недогалени.
С напълно непознати гласове.
От бялото на огъня разпалени
до взора на далечни върхове.
От порива на нощното ни вричане
до смисъла на изгрев като бряг.
От изповеди, никога изричани,
до памет - като връщане и праг.
В една вселена - още неиздирена
лъчите ще рисуват светъл брод.
И радостта ни, сто пъти умирана,
в душите ще възкръсне за живот.
Ведролей
Няма коментари
Търсене
