Постинг
16.06.2013 21:45 -
НЕСТОПЛЕН АНГЕЛ
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях…
С мастило и перо алъш-веришът
би стигнал до казана за боклук.
За дребни подаяния не пиша,
а едрите пропускат ме напук.
Въпрос на класа явно е поетът.
Един – придворен. Другият – голтак.
Прелита всеки своята планета,
намирайки заветния си знак.
“Post mortem” са великите… Защо ли?
С какво светът душите им гнети?
Две чаши бира! Порция пържоли!
И ето – оборотът се върти!
Клиентът плаща точната си сметка.
Наздраве за щастливия търбух!
А той – поетът – даже на салфетка,
готов е да твори в слова и дух…
И музата му няма да избяга,
дори да счупи острия графит.
Но там, в очите, капчицата влага
напомня колко малко е честит.
Че просякът от нямане си проси
и гладният – за къшей го боли!
А той, творецът, уж надежди носи
щом зов оплита сребърни стрели.
Над облаците вятърно витае.
Танцува сред лъчите на луна.
Готов от светли думи да извае
най-слънчевия образ на жена.
Накрая – през душата си съзира
нестоплен ангел с шепи звезден прах.
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах…
Ведролей
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях…
С мастило и перо алъш-веришът
би стигнал до казана за боклук.
За дребни подаяния не пиша,
а едрите пропускат ме напук.
Въпрос на класа явно е поетът.
Един – придворен. Другият – голтак.
Прелита всеки своята планета,
намирайки заветния си знак.
“Post mortem” са великите… Защо ли?
С какво светът душите им гнети?
Две чаши бира! Порция пържоли!
И ето – оборотът се върти!
Клиентът плаща точната си сметка.
Наздраве за щастливия търбух!
А той – поетът – даже на салфетка,
готов е да твори в слова и дух…
И музата му няма да избяга,
дори да счупи острия графит.
Но там, в очите, капчицата влага
напомня колко малко е честит.
Че просякът от нямане си проси
и гладният – за къшей го боли!
А той, творецът, уж надежди носи
щом зов оплита сребърни стрели.
Над облаците вятърно витае.
Танцува сред лъчите на луна.
Готов от светли думи да извае
най-слънчевия образ на жена.
Накрая – през душата си съзира
нестоплен ангел с шепи звезден прах.
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах…
Ведролей
Няма коментари
Търсене