Постинг
14.04.2013 23:51 -
ЕФИАЛТ
(по вдъхновение от филма "300")
От страх човекът сто пъти умира,
до смърт ако случайно приближи.
И уж потеглил - тягостно се спира
в поклон пред десет хиляди лъжи.
И става смутен блясъкът на ножа
с простряно до сърцето острие.
Тъй скъпа е едничката му кожа!
Тъй сладко е едното битие!
Гърбът си струва, ако се прегърби.
Главата, ако в миг се поклони.
Фалшивото е изборът без скърби,
макар от него страшно да вони.
Смъртта е изход. Някъде, оттатък...
Мнозина я посрещат със сълзи.
А червеят, подобно на змията,
научил се е само да пълзи.
Дори да си добави - ден, година,
или с измама да се позлати -
без образ е омразната гадина,
без всичките божествени черти.
От страх човекът сто пъти умира.
Поне веднъж със чест да би умрял!
Че Вечност от Небето се събира,
а тленното - от лепкавата кал...
Ведролей
От страх човекът сто пъти умира,
до смърт ако случайно приближи.
И уж потеглил - тягостно се спира
в поклон пред десет хиляди лъжи.
И става смутен блясъкът на ножа
с простряно до сърцето острие.
Тъй скъпа е едничката му кожа!
Тъй сладко е едното битие!
Гърбът си струва, ако се прегърби.
Главата, ако в миг се поклони.
Фалшивото е изборът без скърби,
макар от него страшно да вони.
Смъртта е изход. Някъде, оттатък...
Мнозина я посрещат със сълзи.
А червеят, подобно на змията,
научил се е само да пълзи.
Дори да си добави - ден, година,
или с измама да се позлати -
без образ е омразната гадина,
без всичките божествени черти.
От страх човекът сто пъти умира.
Поне веднъж със чест да би умрял!
Че Вечност от Небето се събира,
а тленното - от лепкавата кал...
Ведролей
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
