Постинг
05.04.2013 12:17 -
ОБЪРНАТА КАРТИНА
Животът е обърната картина.
С разместени представи в сетива.
Уж всеки ден съглеждат я мнозина,
но няма много смисъл от това.
Нагоре, ако тръгнеш, е надолу...
Издигаш се, но падаш в тъмнина.
Облечен си, а всъщност ти е голо.
Богат... но на мизерната цена.
А горното е силно, за да мами.
Привлича то с копнеж неудържим.
Трагедия са всичките му драми
и огънят му винаги е дим.
Въздигнатият винаги ще свърши
пред адската отворена врата.
А там да плаче, и ръце да кърши,
е все едно, щом вика го смъртта.
Надолу, ако тръгнеш, е нагоре...
Сред хиляди житейски теглила.
Тежи в сърцето истинският порив,
но в теб Небето ражда си крила.
Върхът, по право, винаги е тесен,
тъй както в утеснения вървиш.
Душите да прегърнеш - безтелесен.
Сърцата - с шепи обич да дариш.
Да би умирал, в злобата бичуван.
Да би кървял от гвоздеи, стрели.
Надолу твоят път е пропътуван
и светъл връх скръбта ще изцели.
Животът е обърната картина.
Възход или падение? Реши!
За Рая тръгват пътници малцина,
а в ада няма кой да утеши...
Ведролей
С разместени представи в сетива.
Уж всеки ден съглеждат я мнозина,
но няма много смисъл от това.
Нагоре, ако тръгнеш, е надолу...
Издигаш се, но падаш в тъмнина.
Облечен си, а всъщност ти е голо.
Богат... но на мизерната цена.
А горното е силно, за да мами.
Привлича то с копнеж неудържим.
Трагедия са всичките му драми
и огънят му винаги е дим.
Въздигнатият винаги ще свърши
пред адската отворена врата.
А там да плаче, и ръце да кърши,
е все едно, щом вика го смъртта.
Надолу, ако тръгнеш, е нагоре...
Сред хиляди житейски теглила.
Тежи в сърцето истинският порив,
но в теб Небето ражда си крила.
Върхът, по право, винаги е тесен,
тъй както в утеснения вървиш.
Душите да прегърнеш - безтелесен.
Сърцата - с шепи обич да дариш.
Да би умирал, в злобата бичуван.
Да би кървял от гвоздеи, стрели.
Надолу твоят път е пропътуван
и светъл връх скръбта ще изцели.
Животът е обърната картина.
Възход или падение? Реши!
За Рая тръгват пътници малцина,
а в ада няма кой да утеши...
Ведролей
Това прекрасно стихотворение е съвременна "Приказка за стълбата". Но оригиналът на Христо Смирненски касае само хората и делата им, а настоящото стихо е още по силно, защото е построено на друг принцип - отправено е към Бога но така, че да стане достояние на хората. Те да чуят певеца и да се замислят.
Един от тях
цитирайЕдин от тях
Благодаря ти, Коста!
цитирайТърсене
