Постинг
12.01.2013 16:28 -
ЛАУРА
Не рискувам с красива утопия.
Всяко сбъдване плащам на кръст.
Помъдрях от пробождащи копия
и претръпнах за болка и мъст.
Неизменно блестя гилотината
над извечния мой идеал.
И протегнал ръце към мнозината
пълних шепи с възторг и печал.
За корона ми служеха шипове
и главата ми с тях прокърви.
Не изпросих утеха със хлипане.
Не помръкнах от тежки мълви.
Камък бях. Претъркулен до свършека.
Извор бях - не за всички пенлив.
Пита бях. И ми ядоха къшея,
от сълзите навярно горчив.
Но в предела на всяко умиране,
като зрънце, дълбоко в пръстта,
ще ме спомни мигът за намиране -
златна лаура с вечни листа.
Ведролей
Всяко сбъдване плащам на кръст.
Помъдрях от пробождащи копия
и претръпнах за болка и мъст.
Неизменно блестя гилотината
над извечния мой идеал.
И протегнал ръце към мнозината
пълних шепи с възторг и печал.
За корона ми служеха шипове
и главата ми с тях прокърви.
Не изпросих утеха със хлипане.
Не помръкнах от тежки мълви.
Камък бях. Претъркулен до свършека.
Извор бях - не за всички пенлив.
Пита бях. И ми ядоха къшея,
от сълзите навярно горчив.
Но в предела на всяко умиране,
като зрънце, дълбоко в пръстта,
ще ме спомни мигът за намиране -
златна лаура с вечни листа.
Ведролей
Търсене