Постинг
08.01.2013 17:27 -
ТЪЖНИЯТ ЗАЛЕЗ НА РОБА
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1032 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 22:06
Прочетен: 1032 Коментари: 9 Гласове:
8
Последна промяна: 07.03.2017 22:06
Някой ден може залез да скрие
стихотворните мисли от мен.
И света тъмнина да обвие
под покрова си мрачно-студен.
А душите без лъч да се лутат,
ослепели в измама и злост,
без да спомнят, дори за минута,
че за тях се е разпнал Христос.
В дълго време от двадесет века
се изтекоха бездни с води.
Нечовешкото сграбчи човека,
а пък разума - бяс подлуди.
Святостта се превърна на кръпка.
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...
Този свят помрачен - не вещая.
Зъл вестител зове се зловещ.
Но пък вижда се в бъдното края,
щом презират най-малката свещ.
Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.
(От стихосбирката "Бакърена паничка")
Ведролей
стихотворните мисли от мен.
И света тъмнина да обвие
под покрова си мрачно-студен.
А душите без лъч да се лутат,
ослепели в измама и злост,
без да спомнят, дори за минута,
че за тях се е разпнал Христос.
В дълго време от двадесет века
се изтекоха бездни с води.
Нечовешкото сграбчи човека,
а пък разума - бяс подлуди.
Святостта се превърна на кръпка.
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...
Този свят помрачен - не вещая.
Зъл вестител зове се зловещ.
Но пък вижда се в бъдното края,
щом презират най-малката свещ.
Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.
(От стихосбирката "Бакърена паничка")
Ведролей
Дори и роба иска да бъде Човек !!
цитирайистинска Поезия...
цитирайivoki написа:
Дори и роба иска да бъде Човек !!
Зависи кой "роб", Иво! Защото има роби на греха, алчността, сребролюбието, лицемерието, които не искат да бъдат Човеци, по Образ и Подобие на Бога! Та за тях е залезът в този стих! Останалите роби - било на мизерия, експлоатация и всякаква друга криза - имат и остават с надежда за Изкупление и Спасение!
mariniki написа:
истинска Поезия...
Благодаря ти, Мариники! :)
gelert написа:
Святостта се превърна на кръпка.
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...
..................................................
Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.
.........................................................
Приеми моите най -горещи адмирации и благодаря зя удоволствието
да прочета този прекрасен стих !
Любовта остудя в ураган.
Съвестта като дрипа се стъпка
и правдивият бе поруган...
..................................................
Щом кандилото гасне в прокоба
и клеймо за безбожния век -
идва тъжният залез на роба,
не поискал да бъде Човек.
.........................................................
Приеми моите най -горещи адмирации и благодаря зя удоволствието
да прочета този прекрасен стих !
Благодаря ти, Gelert!
vedroley написа:
Зависи кой "роб", Иво! Защото има роби на греха, алчността, сребролюбието, лицемерието, които не искат да бъдат Човеци, по Образ и Подобие на Бога! Та за тях е залезът в този стих! Останалите роби - било на мизерия, експлоатация и всякаква друга криза - имат и остават с надежда за Изкупление и Спасение!
ivoki написа:
Дори и роба иска да бъде Човек !!
Зависи кой "роб", Иво! Защото има роби на греха, алчността, сребролюбието, лицемерието, които не искат да бъдат Човеци, по Образ и Подобие на Бога! Та за тях е залезът в този стих! Останалите роби - било на мизерия, експлоатация и всякаква друга криза - имат и остават с надежда за Изкупление и Спасение!
Но нека се помолим и за тези , които не осъзнават грехът си. И дано Бог е Милостив и към тях !!
Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...
Архимандрит Серафим /Алексиев/
ivoki написа:
Но нека се помолим и за тези , които не осъзнават грехът си. И дано Бог е Милостив и към тях !!
vedroley написа:
Зависи кой "роб", Иво! Защото има роби на греха, алчността, сребролюбието, лицемерието, които не искат да бъдат Човеци, по Образ и Подобие на Бога! Та за тях е залезът в този стих! Останалите роби - било на мизерия, експлоатация и всякаква друга криза - имат и остават с надежда за Изкупление и Спасение!
ivoki написа:
Дори и роба иска да бъде Човек !!
Зависи кой "роб", Иво! Защото има роби на греха, алчността, сребролюбието, лицемерието, които не искат да бъдат Човеци, по Образ и Подобие на Бога! Та за тях е залезът в този стих! Останалите роби - било на мизерия, експлоатация и всякаква друга криза - имат и остават с надежда за Изкупление и Спасение!
Но нека се помолим и за тези , които не осъзнават грехът си. И дано Бог е Милостив и към тях !!
Амин, Иво! Нека Бог ги доведе до Покаяние! :)
ivoki написа:
Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...
Архимандрит Серафим /Алексиев/
Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...
Архимандрит Серафим /Алексиев/
"Окаян аз човек - писа Апостол Павел - кой ще ме спаси от тялото на тази смърт?" Отговорът е: Божият Син! Амин!
Търсене
