Постинг
08.01.2013 15:30 -
ПТИЦИТЕ НА ВЯРАТА
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 22:05
Прочетен: 1171 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 07.03.2017 22:05
Останаха ми птиците от вяра -
признания, летящи през мъгли,
към тиха вечност, от света по-стара,
готова моя дух да изцели.
Родиха се в сърцето ми. Желани.
В докосване от ангелски пера.
Молитви бяха, трепетно шептяни,
в дълбокото на сини езера.
Със тях видях небесните простори.
От севера до юга прелетях.
И сипеше в крилата им отгоре
незрима обич звездния си прах.
А вятърът с летежа им просвири
най-светлите си химни в синева.
И бяха те прасбъднати псалтири.
На Святия - извечните слова.
Останаха ми птиците от вяра.
И с тях душата нека полети.
За оня миг - когато от Олтара
Спасителят отвори ми врати...
(От стихосбирката "Птицата в теб")
Ведролей
признания, летящи през мъгли,
към тиха вечност, от света по-стара,
готова моя дух да изцели.
Родиха се в сърцето ми. Желани.
В докосване от ангелски пера.
Молитви бяха, трепетно шептяни,
в дълбокото на сини езера.
Със тях видях небесните простори.
От севера до юга прелетях.
И сипеше в крилата им отгоре
незрима обич звездния си прах.
А вятърът с летежа им просвири
най-светлите си химни в синева.
И бяха те прасбъднати псалтири.
На Святия - извечните слова.
Останаха ми птиците от вяра.
И с тях душата нека полети.
За оня миг - когато от Олтара
Спасителят отвори ми врати...
(От стихосбирката "Птицата в теб")
Ведролей
Търсене