Постинг
21.12.2012 18:36 -
ИЗПИВАМ ТЕ В ДУШАТА СИ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1531 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 21:48
Прочетен: 1531 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 07.03.2017 21:48
Изпивам те в душата си, годино.
Не търся сладост в острия ти дъх.
Ти бе горчива, като старо вино.
И трудна беше, като стръмен връх.
В дванайсет глътки - месеци от болка.
В дванайсет стъпки - тъжни стъпала.
Не питах докога или доколко
ще имам сила в тези теглила.
Приех, че си ми чаша съдбоносна.
От Господ Бог поредният ми дял.
През тебе - старостта си да докосна.
Уж още млад, но вече посивял.
В дълбока бъчва времето източва,
пореден литър вяра и мечти.
И ето, че отново се започва -
ти капеш, а пък новата шурти.
И в този свят с премерено пиянство,
душите ни поглъщат скръб и жал.
Обречени от глътките на странство
и вечно недостигнат идеал.
Във виното е истината скрита.
И ще я видя - някъде отвъд,
когато след година неизпита
изчезнат глътки, върхове и път.
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
Не търся сладост в острия ти дъх.
Ти бе горчива, като старо вино.
И трудна беше, като стръмен връх.
В дванайсет глътки - месеци от болка.
В дванайсет стъпки - тъжни стъпала.
Не питах докога или доколко
ще имам сила в тези теглила.
Приех, че си ми чаша съдбоносна.
От Господ Бог поредният ми дял.
През тебе - старостта си да докосна.
Уж още млад, но вече посивял.
В дълбока бъчва времето източва,
пореден литър вяра и мечти.
И ето, че отново се започва -
ти капеш, а пък новата шурти.
И в този свят с премерено пиянство,
душите ни поглъщат скръб и жал.
Обречени от глътките на странство
и вечно недостигнат идеал.
Във виното е истината скрита.
И ще я видя - някъде отвъд,
когато след година неизпита
изчезнат глътки, върхове и път.
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
...В дванайсет глътки - месеци от болка.
В дванайсет стъпки - тъжни стъпала...
Добра и щастлива да е Новата !
цитирайВ дванайсет стъпки - тъжни стъпала...
Добра и щастлива да е Новата !
Изпи ме ти в душата си годино,
намери сладост в острият ми дъх
аз бях горчив , като старо вино
и уморих са да катеря твоя връх.
Дванайсет месеца на болка
на дванайсет глътки ме изпи
не ме попита до кога и колко
душата ми това ще издържи
Изпи ме като чаша съдбоносна
на Господ Бог поредният му дял
изпи ме и старостта ми ме докосна
макар и млад, но вече остарял.
.....................................
цитирайнамери сладост в острият ми дъх
аз бях горчив , като старо вино
и уморих са да катеря твоя връх.
Дванайсет месеца на болка
на дванайсет глътки ме изпи
не ме попита до кога и колко
душата ми това ще издържи
Изпи ме като чаша съдбоносна
на Господ Бог поредният му дял
изпи ме и старостта ми ме докосна
макар и млад, но вече остарял.
.....................................
Търсене
