Постинг
20.12.2012 15:35 -
ЖЕРАВ ОТ БЕЗКРАЯ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 455 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 21:45
Прочетен: 455 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 07.03.2017 21:45
В сънища безсънен моят зов полита
вечност да потърси в нощни небеса.
Изгрев да рисува с огнена насита.
Облак да изрони в капчици роса.
В пътища безпътен вятърно пътува,
винаги обрулен в есенни мъгли.
Тръгнал се завръща. В мигове векува.
В болката заглъхва. В глухото боли.
В думите бездумен търси без пощада
спомени в забрава, гаснещи звезди.
В рая се въздига с въглени от клада.
В мокрото изпръхва. В сухото бразди.
В мислите немислен моят зов се връща.
Светъл до химера, дъх несподелен.
Да догонва обич, все една и съща -
жерав от безкрая, скрит дълбоко в мен.
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
вечност да потърси в нощни небеса.
Изгрев да рисува с огнена насита.
Облак да изрони в капчици роса.
В пътища безпътен вятърно пътува,
винаги обрулен в есенни мъгли.
Тръгнал се завръща. В мигове векува.
В болката заглъхва. В глухото боли.
В думите бездумен търси без пощада
спомени в забрава, гаснещи звезди.
В рая се въздига с въглени от клада.
В мокрото изпръхва. В сухото бразди.
В мислите немислен моят зов се връща.
Светъл до химера, дъх несподелен.
Да догонва обич, все една и съща -
жерав от безкрая, скрит дълбоко в мен.
(От стихосбирката "Тленен остатък")
Ведролей
В неговите възможности е да прелети Хималаите, за да се прехвърли през зимния сезон от Китай в Индия. Ползва седловини в планината високи къв 8000 м. н. в.
цитирайТърсене
