Постинг
18.12.2012 18:03 -
СБОГУВАНЕ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 1452 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 21:43
Прочетен: 1452 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 07.03.2017 21:43
В предчувствия тъгувам обезлистен.
От сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима.
Обрулих те в студения си дъжд.
Животът още дълго ще го има,
но ти дълбоко вярата задръж.
Листата зеленеят и изсъхват.
Тъй крехки - като думи в кръговрат.
А чувствата забавят и задъхват
сезонно повторимия ти свят.
Отивам си. И нека те прегърна,
че утре бяло теб ще заскрежи.
Но някога отново ще се върна.
и всичко между нас ще продължи...”
Последното листо ми се откъсна.
Поиска да хвърчи, но не успя.
А аз, отпратил есента си късна,
при корена се сгуших да заспя.
(От стихосбирката "Отвара от въздишки")
Ведролей
От сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима.
Обрулих те в студения си дъжд.
Животът още дълго ще го има,
но ти дълбоко вярата задръж.
Листата зеленеят и изсъхват.
Тъй крехки - като думи в кръговрат.
А чувствата забавят и задъхват
сезонно повторимия ти свят.
Отивам си. И нека те прегърна,
че утре бяло теб ще заскрежи.
Но някога отново ще се върна.
и всичко между нас ще продължи...”
Последното листо ми се откъсна.
Поиска да хвърчи, но не успя.
А аз, отпратил есента си късна,
при корена се сгуших да заспя.
(От стихосбирката "Отвара от въздишки")
Ведролей
Търсене
