Постинг
11.12.2012 18:31 -
РАЗСЪМВАНЕ
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 21:30
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 07.03.2017 21:30
Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе,
напукан чайник дъхне във забрава.
Издига се към сивото небе
димът лютив на чезнеща жарава.
И някак си, останал саможив,
негаснещ въглен кътам във гърдите.
С надеждата, че пак ще съм щастлив
със някой огнен изгрев след звездите.
Във друго утро. Без коси от лед -
когато вятър шепне през стъклата...
И в стария тефтер един поет
напомни, че е лъч от светлината.
(От стихосбирката "Точка на замръзване")
Ведролей
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе,
напукан чайник дъхне във забрава.
Издига се към сивото небе
димът лютив на чезнеща жарава.
И някак си, останал саможив,
негаснещ въглен кътам във гърдите.
С надеждата, че пак ще съм щастлив
със някой огнен изгрев след звездите.
Във друго утро. Без коси от лед -
когато вятър шепне през стъклата...
И в стария тефтер един поет
напомни, че е лъч от светлината.
(От стихосбирката "Точка на замръзване")
Ведролей
Няма коментари
Търсене
