Постинг
09.12.2012 14:08 -
В МЪГЛИВИЯ МИ ЗОВ...
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 495 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2017 21:26
Прочетен: 495 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 07.03.2017 21:26
В мъгливия ми зов ще бъдеш бяла,
събрала куп от слънчеви лъчи.
И аз ще те посрещна, просветляла,
та утрото ми в теб да проличи.
Една усмивка дълго да си нося,
като прозирни капчици от дъжд.
И твоят поглед някак да изпрося.
Веднъж..., а после сто пъти веднъж...
За две или за пет минути само
да сбъднеш ден, и седмица дори.
А вътре в мен събуденият пламък
за още два живота да гори.
Не искам друго в липсите тревожни.
От щедрост никой не е разцъфтял.
Но тебе да намеря, ако може,
в мъгливия си зов, по мъжки вял,
ще бъдеш ти последното ми чудо,
на този свят, лишен от чудеса -
за кратък миг съня си да пробудя
в къдриците на твоята коса.
(От стихосбирката "Сбъдната Вселена")
Ведролей
събрала куп от слънчеви лъчи.
И аз ще те посрещна, просветляла,
та утрото ми в теб да проличи.
Една усмивка дълго да си нося,
като прозирни капчици от дъжд.
И твоят поглед някак да изпрося.
Веднъж..., а после сто пъти веднъж...
За две или за пет минути само
да сбъднеш ден, и седмица дори.
А вътре в мен събуденият пламък
за още два живота да гори.
Не искам друго в липсите тревожни.
От щедрост никой не е разцъфтял.
Но тебе да намеря, ако може,
в мъгливия си зов, по мъжки вял,
ще бъдеш ти последното ми чудо,
на този свят, лишен от чудеса -
за кратък миг съня си да пробудя
в къдриците на твоята коса.
(От стихосбирката "Сбъдната Вселена")
Ведролей
Търсене