Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2012 14:08 - В МЪГЛИВИЯ МИ ЗОВ...
Автор: vedroley Категория: Изкуство   
Прочетен: 495 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 07.03.2017 21:26


В мъгливия ми зов ще бъдеш бяла,
събрала куп от слънчеви лъчи.
И аз ще те посрещна, просветляла,
та утрото ми в теб да проличи.

Една усмивка дълго да си нося,
като прозирни капчици от дъжд.
И твоят поглед някак да изпрося.
Веднъж..., а после сто пъти веднъж...

За две или за пет минути само
да сбъднеш ден, и седмица дори.
А вътре в мен събуденият пламък
за още два живота да гори.

Не искам друго в липсите тревожни.
От щедрост никой не е разцъфтял.
Но тебе да намеря, ако може,
в мъгливия си зов, по мъжки вял,

ще бъдеш ти последното ми чудо,
на този свят, лишен от чудеса -
за кратък миг съня си да пробудя
в къдриците на твоята коса.

(От стихосбирката "Сбъдната Вселена")

Ведролей



Тагове:   зов,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Много красиво и нежно ...
09.12.2012 16:09
топло и чувствено ...
Поздрав за чудесния стих !
цитирай
2. vedroley - ***
09.12.2012 16:10
stela50 написа:
топло и чувствено ...
Поздрав за чудесния стих !


Благодаря, Стела! :)
цитирай
3. ckarlet - Оооо, прекрасно е!!!
11.12.2012 13:24
Оооо, прекрасно е!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vedroley
Категория: Изкуство
Прочетен: 882504
Постинги: 668
Коментари: 931
Гласове: 2802
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031